Славянската Писменост

Думата “азбука” е вдъхновена от първите две букви в Глаголицата - аз и буки. В превод от

старобългарски  “аз” означава памет, а “буки” знам.  Кирил и Методий започват глаголицата с буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква отговаря на номер представлява представка взета от началото на  конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст.

Аз = памет

Буки = знам

Веди = учение

Глаголати = говор

Славянската азбука всъщност представлява разказ за грамотността. Първите ученици получили

азбуката са я учили именно в този  текстовия вариант, който днес отдавна е забравен. "Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.

Преведена на съвременен български език тази уникална азбука звучи така: "Помни буквите, учи се да

говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.

Светите братя са вмъкнали в азбуката послание към народа, което обяснява защо са им нужни

буквите, какъв е техния смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.