Мисия

Спусъкът, дал началото на голямата мисионерска дейност на двамата братя са били хазарите.

Разположеи около Каспийско море и Кавказ, те се чувствали духовно  застрашени от заобикалящите ги останали народи и потърсили защита от Византийската империя. Заплахата идвала от географското им местоположение между мюсюлмани и евреи. Хазарите не се поколебали да се поискат помощ към императора Михаил III, а той от своя страна се обърнал към двамата братя монаси Кирил и Методий, които с радост се отзовали на повика на  тази свещена мисия.

По пътя към земята на хазарите, минали през Херсон, обитаван от Самаряните и проповядали

християнството. В същото време, Константин не пропуснал възможността да усъвършенства познанията си по езика иврит, с цел за да може по-късно да разговаря със хазарите. Когато пристигнали на местоназначението си, ханът ги посрещнал в летния дворец, в който се осъществили три обществени дебати, на които Христянската истина била призната от всички. Но малцина са били юдеите, приели християнството. Били поръстени само коло 200 души, повечето, от които били идолопоклонници. Ханът, който сам заявил, че ще се покръсти, накрая останал поклонник на юдаизма. Въпреки това, Константин и Методий изпълнили мисията си и след като  се убедили, че не могат да направят нищо повече, поели по обратния път. Преди това, обаче се отказали от предложените им скъпоценни дарове и в замяна поискали свободата на всички византийски пленници, задържани от хазарите.

През 861, след изпълнението на мисията в царството но хазарите, Св. Св. Кирил и Методий се

завърнали в Константинопол. Там Методий приел предложението на императора,  да бъде ръкоположен дякон и по-късно презвитер, а Кирил се оттеглил  в манастира на Светите Апостоли, за да преподава в патриаршеската школа, функционираща в обителта на манастира.