Глаголицата

Според исторически сведения, от библиографията на Черноризец Храбър, славяните първоначално

използвали йероглифи и знаци, без конретен ред, докато се сдобили със своята собствена азбука, която Св. Кирил съставил въз основа на фонологичните особености на езика им. Азбуката била наречена Глаголица на славянски и Glagolitiki  Grafi (Γλαγολιτική Γραφή) на гръцки. Името идва от славянската дума "глагол".

Глаголицата се различава коренно от всички други азбуки. Екзотичната й вид довел до много

недоказани теории за произхода й от грузинската, еврейската или сирийската азбука. Според агиографи на светците Кирил и Методий и някои старославянски източници, глаголицата е видение, което Св. Кирил получил от Бога. Но рускинята, специалист по палеография E.E. Granstrem доказала, че за състава на глаголицата се основава на букви от стари византийски, криптографски азбуки и алхимични и магически символи, които са били в употреба и във Византия.

Друг фактор, допринесъл за състава на глаголицата, е времето, през което била създадена. Първата

славянска азбука се родила по време на Иконоборството и не можела да бъде въведена в Моравия, която е била под църковната юрисдикция и не би могъл да бъде позволен ни най-малкия проблем, намекващ за  на Рим, нито съм го сложил най-малкия намек за възхвала на икони. Поради тази причина Св. Кирил дал нова и напълно различна азбука на славите, коята да не прилича по нищо на предишната.