Кирилицата

Както е известно, Св.  Кирил автор на първата славянска азбука - Глаголицата. Втората е

Кирилицата, а създаването й е свързано с името на преславския епископ Константин, който й дал конкретното име в чест на Св. Кирил. Преди това, България е била широка употребата на гръцкия език и писменост.

Базирана на гръцката азбука,  Кирилицата се е имала 38 букви, 24 от които гръцки, а останалите 14 са

създадени специално, за да изобразят специфичните звуци, съществували само в славянския език. Екзотичния вид на Глаголицата затруднавала изключително изучаването й, така че, била бързо

заменена от Кирилицата, използвана от свяните в България, Сърбия, Русия, Украйна, Полша, Беларус и православна Чехия. Въпреки, че езика им принадлежи на Романската група, румънците също използвали кирилицата до средата на 19 век. Кирилицата е липсващата връзка между тези народи.

През 14-ти век, българският патриарх Евтимий е първият,реформирал старата кирилица, като

премахнал буквите за звуците, които вече не съществували в българския език и адаптирал правопис към изискванията изискванията на новата писменост. По-късно последвали и други реформи -  в България през 1921 г. от политика Александър Стамболийски, в Сърбия през 1945 г. от великия филолог B. Караджич и в Русия за първи път от Петър Велики през 1708-1710 г. и след това на 10 октомври 1918 г. от Съвета на народите комисари.

В Съветския съюз, обаче, азбуката на неславянските, предимно турски етноси, била заменена от

латиницата и е бил направен опит, за разпространението й и сред славянските народи. Но този проект не само, че се оказал неуспешен, но народи, които преди това ползвали латинската азбука, накрая кончателно установили кирилицата. След 1945 г. кирилицата е въведена и в частта на Молдова, принадлежаща на бившия Съветския съюз.