В Рим

След капитулацията на Ростислав с Лудвиг I Благочестиви, латиногерманските духовници,

пристигнали във Верикоморавия, завидели на огромния успех на братята мисионери започнаха да ги клеветят и да пречат на работата.  Основната им  цел била материалната изгода, защото успехът на Св. Св. Кирил и Методий се отразявал негативно както на икономическата им облага, така и на властта им над славяните.   Като претекст за намесата си, те заявили, че  Бог е трябвало да бъде почитан само на еврейски, гръцки и латински език в език и въвеждането на славянския език в божествената литургия се считало за обида на християнската религия. Кирил защитил успешно използването на славянския език, но спорът продължил по-късно във Венеция. Чувствайки, че изключителната си власт е застрашена,  все повече и повече лидери били раздразнени от работата на светите братята, и се опитвали да я блокират. Върепреки това обаче, Кирил и Методий продължили със същия успех мисията си за следващите три години, след което поели обратно по пътя към византийската столица. 

По време на пътуването към Константинопол, те минаи през граничещото със Великоморавия, 

княжество Панония. Там останали няколко месеца, прославили словото господно и покръстили мнозина християни. Дълоко благодарният им княз Коцел, им предложил богати дарове и ги помоли да вземат със себе си 30 ученици, които да се обучат. Но братята отново отказали дарбите и помолил за освобождаването на пленниците от войната. и поели обратно по пътя си.  Докато пътували обаче, мисионерите чули  за влошаващите се отношенията между българи и византийци и решили да продължат пътя си през Венеция. Там те отново защитили използването на славянския език за поклонение пред Бога.След Венеция отишли в Рим и се срещнали с новия папа Адриан I, симпатизирал на гръцките мисионери. Папата ги посрещнал с чест, приел и благословил подарените му славянските книги, ръкоположил Методий за дякон и след няколко дни за презвитер.