Свети Кирил
Истинското име на Св. Кирил е било Константин. За него е опазена
много повече информация отколкото за брат му.
Неутолимата му жажда за знание и високата интелигентност на Св. Кирил са били очевидни от ранната му възраст. Още съвсем млад, той изучавал задълбочено световната литературата, Библията, великите отци на първите векове и класическите древногръцки автори.
По покана на логотет Теоктиктос, Константин е отишъл в
Константинопол и завършил прочутата Магнаурска школа – висше учебно заведение, с огромна репутация по онова време. Именно там Константин е следвал теология, литература, диалектика, реторика, логика, философия, математика и астрономия, а големият му напредък го отличава ярко от другите студенти.
Константин спечелил бързо симпатията на логотет Теоктистос, който
му предложил богатство, висок чин в императорийското управление и булка с аристократично потекло. За голяма изненада на всички, обаче, Константин отказал и предпочел позицията на духовник в църквата Света София, където служил в патриаршеската библиотека. Но много скоро напуснал тайно и отново потърсил убежище в манастир. Това предизвикало силна негативна реакция от страна на логотет Теоктистос, който поискал от императора да нареди издирване на младия беглец.
Шест месеца по-късно, Константин е бил арестуван и принуден да преподава в катедрата по философия на
Магнаурската школа. Въпреки голямия успех обаче, с който се отличил за пореден път, Консантин не ограничавал дейността си само в рамките на преподаването, а участвал интензивно и в духовния живот на града. Сред кръга на духовниците също се радвал на така прилягащото му всепризнание.
През 831 г., 24 годишният Константин е бил изпратен при Сарацините от императора Михаил III, с мисия да
защити Християнската религия в областта. Сарацините, са били арабски мохамедани, изпратени от Византийската империя в Сирия, Армения и Египет. Те опознали византийската култура и повлияни от нея развили науката и изкуствата си в съответствие със същите стандарти. Също така обаче, са осмивали и са се борили енергично срещу християнството и особено срещу доктрината за Светата Троица. Императорът смятал, че един диалог на Константин със сарацините би бил бъде доста полезен за интересите на християнството. Така Константин се озовал в с арабската столица Самара, където въпреки отрицателния климат, който царял, успял да обсъди с тамошните духовници доктрините на православната християнска вяра и да я защити успешно.
По време на завръщането си обаче, Константин отново сменил посоката на пътя и живота си. Избягал и
отишъл в планината Олимп във Витиния, за да срещне брат си Методий и останал там, посвещавайки се на молитви към Бог и изучаване на христянството. По-късно, това ще са били основите за тъй важната им съвместна работа, която оставила имената им дълбоко гравирани в историята.
За нуждите на свещената им цел, реализирана заедно с Методий, Константин създал първата славянска
азбука, отново в сътрудничество с брат си и превел на славянски език Новия Завет и много други свещенни текстове от Божествената литургия. По онова време е приел монашеското име Кирил, с което останал известен в историята.
Кирил е починал на 14ти Декември през 849 г., на 42 годишна възраст, по време на свещенната християнска
мисия на покръстването на славянския народ. Погребан е в старата базилика Св. Климент в Рим.
